05-27-2008, 07:58 PM
Освен че горивата и храните на световния пазар поскъпват главоломно 
hock: , в дома на средностатистическия българин настъпва ужас и смут при въпроса на жената, рожба на патриархалното общество: какво да сготвя.
И мъжът, рожба на ориенталското разбиране за тиранин, отговаря: ми де да знам.
Де да знам, обаче като се върне от работа, ако жената не е познала какво му се яде...
Какво имам предвид.
Като изключим Ути и Иван Звездев, чийто рецепти са доста шантави (и често скъпо струващи), средностатистическото българско семейство зацикля на тема готвене не по-късно от третия месец от съвместното пребиваване (като приемем че първоначалният период от луд секс, кръчми и купони се изчерпва към края на втория месец).
Вариантът всяка вечер боб, пък утре за разнообразие кюфтета омръзва бързо, а и с нашата заетост човек се сеща за вечеря, като отключва входната врата, да ама детето трябва и да обядва, например.
Да се върнем на първоначалната идея.
Човек има нужда от идея за манджане почти всеки ден, освен когато знае много добре какво иска мнооооого.
И ето тук предлагам аз да споделим едни такива идейки, които да помогнат на изпадналия в беда (и умрел от глад).
Дето се вика "Готварската книга на Клуба".
Моят скромен пръв принос - рецептата е проста, но за мен - вкусна.
Пържени тиквички.
Много обичам тиквички. И кюфтета също, но сега говорим за тиквички.
Едва ли една съвременна домакиня ще срещне трудности в приготвянето на тиквичките, но за клубарите, които се прибират вкъщи преди жената, пак, пролетно време това си е един полезен съвет (ако обичат тиквички).
Точка първа. Сдобийте се от най-близкия магазин с достатъчно количество бира (в моя случай днес - с шест, като си имах и едничка вече в хладилника). Първата отива още докато намислите какво ще готвите.
Тиквичките стават най-бързо като ги белите и режете на кръгчета в движение. Т.е. режете две тиквички и, докато ги пържите, режете следващите две. Междувременно имате малко време и да сипете киселото мляко в съда за съхранение, да резнете известно количество копър и чесън. Т.е. между обръщането и ваденето едвам сколасвате да приготвите следващата порция за пържене, както и малко от останалите продукти за сместа. Но така е по-вкусно - нещата се омесват постепенно и престояват по-дълго заедно.
Споменах ли, че Не трябва да ползвате брашно? То прегаря много бързо, поради което лъже че тиквичките са изпържени, а и аз лично след третия път установих (когато забравих за брашното), че са по-вкусни без него.
Някъде към третата бира сме насмогнали с процедурите и вадим първите тиквички от тигана и ги пльосваме една по една в сместа мляко-чесън-копър-и-сол. Тиквичките обичаткисело мляко, обожават чесън и не могат без копър. Единственото, с което можем да прекалим е солта... до степен дори и сбира да не влизат...
Забравих да кажа, че най-бързо се пържат тиквички в голям тиган - слагате по много едновременно - на два тура и сме готови. Но е важно тиквичките да плуват в мазнината, поради което като превиших половин литър олио в тигана и ми прилоша, сви ме сърцето, а портфейла само изстена. Но доказваме воинските умения от първата обелка до финалния акорд в йенската тенджера (там слагаме всичко) в рамките на 30 до 45 минути и то с порции, след които има допълнително и остава и за утре.
Казах ли кога се вадят тиквичките? По принцип като замирише на изпържени тиквички
. Вторият белег е ако доближат силно кафявия цвят и то преди да ги обърнете. В идеалния случай са много вкусни и преди силно-кафявата фаза и то след обръщането.
Трябва да се отцеждат при пресипване от тигана. Иначе искат повече кисело мляко и повече олио...
И са най-вкусни охладени.
Казах ли че, ако някой продукт липсва, това е особено удобен повод да изтичате за още бира и още нещо между обръщанията?
Да видя после кога ще дадете на жените да правят тивички някога...
Но на рецептата:
На Седмата бира, сядаме да облекчим кръста и най-накрая да опитаме кулинарната феерия, която току-що сътворихме. А жената я омита и без бира.
Предполагам не съм оригинален с тази древна пролетна рецепта, ама много обичам тиквички, толкова много, че съм съгласен сам да ги пържа!
Наздраве! и да са ви сладки!
hock: , в дома на средностатистическия българин настъпва ужас и смут при въпроса на жената, рожба на патриархалното общество: какво да сготвя.И мъжът, рожба на ориенталското разбиране за тиранин, отговаря: ми де да знам.
Де да знам, обаче като се върне от работа, ако жената не е познала какво му се яде...
Какво имам предвид.
Като изключим Ути и Иван Звездев, чийто рецепти са доста шантави (и често скъпо струващи), средностатистическото българско семейство зацикля на тема готвене не по-късно от третия месец от съвместното пребиваване (като приемем че първоначалният период от луд секс, кръчми и купони се изчерпва към края на втория месец).
Вариантът всяка вечер боб, пък утре за разнообразие кюфтета омръзва бързо, а и с нашата заетост човек се сеща за вечеря, като отключва входната врата, да ама детето трябва и да обядва, например.
Да се върнем на първоначалната идея.
Човек има нужда от идея за манджане почти всеки ден, освен когато знае много добре какво иска мнооооого.
И ето тук предлагам аз да споделим едни такива идейки, които да помогнат на изпадналия в беда (и умрел от глад).
Дето се вика "Готварската книга на Клуба".
Моят скромен пръв принос - рецептата е проста, но за мен - вкусна.
Пържени тиквички.
Много обичам тиквички. И кюфтета също, но сега говорим за тиквички.
Едва ли една съвременна домакиня ще срещне трудности в приготвянето на тиквичките, но за клубарите, които се прибират вкъщи преди жената, пак, пролетно време това си е един полезен съвет (ако обичат тиквички).
Точка първа. Сдобийте се от най-близкия магазин с достатъчно количество бира (в моя случай днес - с шест, като си имах и едничка вече в хладилника). Първата отива още докато намислите какво ще готвите.
Тиквичките стават най-бързо като ги белите и режете на кръгчета в движение. Т.е. режете две тиквички и, докато ги пържите, режете следващите две. Междувременно имате малко време и да сипете киселото мляко в съда за съхранение, да резнете известно количество копър и чесън. Т.е. между обръщането и ваденето едвам сколасвате да приготвите следващата порция за пържене, както и малко от останалите продукти за сместа. Но така е по-вкусно - нещата се омесват постепенно и престояват по-дълго заедно.
Споменах ли, че Не трябва да ползвате брашно? То прегаря много бързо, поради което лъже че тиквичките са изпържени, а и аз лично след третия път установих (когато забравих за брашното), че са по-вкусни без него.
Някъде към третата бира сме насмогнали с процедурите и вадим първите тиквички от тигана и ги пльосваме една по една в сместа мляко-чесън-копър-и-сол. Тиквичките обичаткисело мляко, обожават чесън и не могат без копър. Единственото, с което можем да прекалим е солта... до степен дори и сбира да не влизат...
Забравих да кажа, че най-бързо се пържат тиквички в голям тиган - слагате по много едновременно - на два тура и сме готови. Но е важно тиквичките да плуват в мазнината, поради което като превиших половин литър олио в тигана и ми прилоша, сви ме сърцето, а портфейла само изстена. Но доказваме воинските умения от първата обелка до финалния акорд в йенската тенджера (там слагаме всичко) в рамките на 30 до 45 минути и то с порции, след които има допълнително и остава и за утре.
Казах ли кога се вадят тиквичките? По принцип като замирише на изпържени тиквички
. Вторият белег е ако доближат силно кафявия цвят и то преди да ги обърнете. В идеалния случай са много вкусни и преди силно-кафявата фаза и то след обръщането.Трябва да се отцеждат при пресипване от тигана. Иначе искат повече кисело мляко и повече олио...
И са най-вкусни охладени.
Казах ли че, ако някой продукт липсва, това е особено удобен повод да изтичате за още бира и още нещо между обръщанията?
Да видя после кога ще дадете на жените да правят тивички някога...
Но на рецептата:
На Седмата бира, сядаме да облекчим кръста и най-накрая да опитаме кулинарната феерия, която току-що сътворихме. А жената я омита и без бира.
Предполагам не съм оригинален с тази древна пролетна рецепта, ама много обичам тиквички, толкова много, че съм съгласен сам да ги пържа!
Наздраве! и да са ви сладки!
945 Polar 1997
2.0 Turbo B200FT
1986 cc
4 cylinders, 8 valves
Compression ratio: 8.5:1
114 kW (155 PS) @ 5600 RPM
230 Nm @ 3600 RPM
M90 manual gearbox
2.0 Turbo B200FT
1986 cc
4 cylinders, 8 valves
Compression ratio: 8.5:1
114 kW (155 PS) @ 5600 RPM
230 Nm @ 3600 RPM
M90 manual gearbox