05-30-2006, 11:04 AM
Бумът на бутилираната вода
Един от най-доходните схеми някога измисляни за отнемането на парите от наивниците е продажбата на бутилирана вода. В западните страни, водата от чешмата е толкова чиста, колкото и трябва да бъде, а и сравнително евтина. Въпреки това много хора са готови да плащат до 1500 пъти повече за вода, която е в бутилка. В тази статия ние ще разгледаме този феномен.
Бутилираната вода наистина се е превърнала в невероятен феномен. Може би най-странното за нея е че тази безинтересна стока за широкото потребление е направила своя удар във Великобритания на върха на рецесията и яростна инфлация. Хората са изпитвали силен недостиг на пари и въпреки това бутилираната вода се е превърнала в успех. Странен е също факта че сегашните компании за вода хвалят чистотата на своя продукт, докато разнообразните нечистотии в минералната вода са причината на нейното купуване всъщност.
Естествената вода никога не е чиста докато тя пада по хълмовете като дъжд. Обаче веднъж, когато падне на земята, всичко това се променя. Попивайки в почвата, тя тече под земята по пътищата и кухините, които тя е издълбала през вековете, изяждайки скалите и разтваряйки металите, солта и минералите. С нейното движение, нейният състав се променя в зависимост от типа на скалите, през които минава. Най-накрая, тя се събира в подземни езера или подпочвени води - източника на повечето минерална бутилирана вода.
Изхвърляме водата за баня?
От римско време, балнеоложките центрове във Великобритания са били известни с минералните води и бани. Малко неща са се променили от тогава. Изворите за баня винаги са имали репутация на даващи здраве заради минералите и тяхната естествена природа. Но просто защото те са естествени и идват изпод земята не означава че са безопасни за пиене. Изследване на водата проведено от Университета в Уелс (Wales) намира завишени количества на няколко елемента, считани за отровни. Тези води идват от дълбочина около 22 мили (35 км). През своя път те поемат количества флуор и сулфати значително по-големи от безопасните норми, които се следят за чешмяната вода. Водата е тази, която е полезна за теб; често е по-добре да не поемаш минералите в теб. Минералите могат често да навредят.
За последният половин век се наблюдава ярка промяна на схващането. До Втората световна война водите в балнеолечебниците се е рекламирала и популяризирала с нивата на радиоактивност, които те съдържат. Хората вярвали, че радиоактивността спомагала за здравето. Сега това не е така, за това радиоактивността в момента не се споменава.
Пътувайки през земята, водата на балнолечебните заведения събира не само минерали. През 1979 г. момиче, плуващо в басейн с минерална вода, се гмурнало до мястото, от където се вливала нова вода и погълнало малко вода. 5 дена по-късно тя починала от менингит, предизвикан от амеба (amoebic meningitis). Изследванията показали че амебата била във водата и басейна бил затворен.
Модата в бутилката
От 1970 г. хората спрели да си "вземат от водите", модата заглъхнала и дните на изворите, даващи "здраве", свършили. Но рекламна кампания на френската компания Perrier през 1974 г. предизвиква драматична промяна. " Финансови времена ", в статия за продажбата на минерална и изворна вода, нарекла кампанията загуба на време, защото бутилираната вода, както твърдял вестникът, щяла да бъде употребявана само от наивниците и чужденците. А колко грешЪали! Бутилираната вода се превърнала в необикновена история за успех. Продажбите на бутилирана вода достигнали 3 милиона литра през 1976 г. И само за още десетилетие - 128 милиона литра, а до 1991 - повече от 300 милиона литра минерална вода били изпивани само във Великобритания. Венч Маршал-Фостър, Чеърман и изпълнителния директор на Perrier предсказали, че продажбите ще се увеличат до 1 милиард литра на година до края на века. Изследване сред 250 човека в Лондон показало, че една четвърт от тях не за пили никога вода директно от чешмата.
Към Perrier се присъединили още много компании, жадни за печалбарство от тенденцията. В момента има 113 производителя на бутилирана вода във Великобритания - от големи, от Хай-тек заводи до малки и не много сложни инсталации в градинската барака. Всички те се опитват да извлекат печалба от пазара за 1 милион лири дневно. Но на пазара все още доминират големите имена и марките на супермаркетите. Perrier държи Buxton Water, Contrex, Volvic, Vichy Saint-Yorre и други.Scotland's Highland Spring, които представляват консорциум, регистриран в Лихтенщайн, бутилира за ТескоTesco, Sainsbury's и съдружниците.
Картината
Без значение от името на марката, картината, която те ни представят е една и съща - чистота и здраве. За да продават търговския артикул на висока цена на хора, които пият всичко друго само не и вода от чешмата, картината е най-важна, и не винаги реалистична. Buxton Water се рекламира по телевизията с бутилката, на която има снимка на красива местност край Derbyshire. Водата е бутилирана в индустриален квартал, близо до железопътна гара. От друга страна Glyndwr Spring Water се бутилира ръчно в подвижна кабина в полето. Това къде се бутилират не означава непременно че те са замърсени, но не означава и че са безопасни за пиене. Важното е какво се случва с района, от където се взема водата.
Водата си е вода. Това, което прави бутилираните води различни са минералите и химичните съединения, които тя събира по своя път. И тя събира всичко. Повечето от водата се събира от селски райони. Това означава, че за да бъде безопасна за пиене, пътя, през който минава, трябва да бъде контролиран стриктно. Примерно, едър рогат добитък и други животни изхвърлят екскременти. Земята около изворите не трябва да се ползва за паша. Над голям район около извора не трябва да се ползват пестициди и хербициди. Дали тези райони имат това ниво на контрол? Никой не знае - няма информация.
Въпреки че се вярва че бутилираната вода е изворна, има и такива, които не са. Някои са от същият водоизточник, от който се захранва и чешмяната вода, а някои са и директно от чешмата.
Marwin UK Ltd със седалище в индустриалния район на Манчестър предлага бутилирана вода наречена Пърфект 95. Тя идва директно от чешмата от главното водоснабдяване на Манчестър, като след това се пречиства допълнително. Пърфект 95 не е изворна вода, но е може би една от най-чистите бутилирани води на пазара заради допълнителното пречистване след всички проверки, третиране, пречистване и регулации на водоизточника.
Етикетите на Пърфект 95 казват, че водата е от високите земи на Манчестър и минава през най-новите начини за обработка на водата. Тя се пречиства чрез серия от специализирани процеси, които премахват нежеланите и потенциално опасни химикали, като ви дават здравословна вода, която отговаря на вашите изисквания за пиене и употреба в домакинството. Без минерали, без органични и неорганични химикали и без бактерии, Марвин може оправдано да претендира, че това е най-добрата бутилирана вода, която можеш да купиш.
Пърфект 95 не е единствената бутилирана чешмяна вода. На юг, Crystal Spring се бутилира от Лондонската чешмяна вода, а гиганта за безалкохолни напитки Швепс (Schweppes) планира да бутилира чешмяна вода във Великобритания, както правят Coca-Cola и Pepsi-Cola в САЩ. Програма на консуматорите на ББС1 - Watchdog - разгледала 'Designer Waters' през 27 септември 1996 г. Програмата се концентрирала върху Crystal Spring, марка, която се произвежда в сутерена на Лондонски ресторант и която се продава за 2 лири за бутилка на около 2000 други ресторанта. Те открили, че единствената разликата между Crystal Spring и чешмяната вода, водата, която се използва и за самата марка, е в малко по-високите нива на мед и цинк, и понеже хлорът е премахнат, нивата на бактериите са 10 000 пъти по-високи. Crystal Spring все още може да е безопасен за пиене въпреки това, но не може да бъде толкова безопасен, колкото оригиналната чешмяна вода.
Чистотата на водата
Често, когато някой види репортаж по новините за пестициди, бактерии или токсични метали в водоизточниците за питейна вода, смята, че това е добра причина да премине на бутилирана вода. Но така ли е наистина?
Акт от 1989 г. на Обединеното кралство изисква чешмяната вода да бъде следена на всяко ниво от нейната употреба. Питейната вода обикновено идва от резервоари или други надземни източници. Дори тук, тя се проверява всеки ден. След това се изпомпва във филтриращи канали, където пластове пясък или въглеродни филтри премахват всички частици материя и микроби, и след това се проверява отново. На това ниво водата се проверява в лаборатории по 57 параметъра, които могат да открият 80-90 различни субстанции. След това водата се хлорира, за да се гарантира, че всички останали бактерии са избити. Ако някаква нежелана субстанция успее да мине през всички тези тестове и постъпи във водоснабдителната система, тя ще бъде в толкова малко количество, че ще е безвредна. Детайлен анализ на питейната вода е наличен при нужда.
Дали бутилираните води са толкова чисти? Ние просто не знаем. Бутилираните води се разделят от закона на 2 вида - изворни и минерални. Асоциацията на Минералните Води претендира, че се налага драконовски и скъп контрол. Но параметрите, по които се следи минералната вода - 13 химикала и бактерии са по-малко от една четвърт от следените субстанции за чешмяна питейна вода. Няма изискване и за това минералната вода да се проверява всеки ден, дори веднъж седмично. Производител на минерална вода може да прави изследвания когато условията са благоприятни и когато е по-вероятно да има добър резултат. А хората не могат дори да знаят за резултата на тези изследвания, тъй като те не са публични. Регулацията на изворните води е дори още по-лека - въобще няма конкретно законодателство. Всеки може да отиде до всеки източник на вода, да бутилира водата, да я нарече "Натурална Изворна Вода" и да я продава по магазините без да прави някакви анализи. А има вероятност тя да е замърсена.
Публичните организации за анализи Hereford and Worcester направили тестове на много от изворите в техните райони и открили, че повече от половината от тях не са подходящи за употреба. Те заключили, че без предпазни мерки, много от бутилираните изворни води са опасни.
Отравяне с минерали
Учени от Университета в Уейлс в Aberystwyth, водени от д-р Рон Фюдж, изследвали 81 бутилирани води, избрани случайно, за техния минерален състав, като използвали плазмен спектрометър (plasma mass spectrometer). Много имали нива на потенциално вредни минерали над позволеното за питейна (чешмяна) вода. В някои случаи били значително по-високи. Допустимият лимит на натрий в чешмяната вода е 150 мг/литър. Количеството на натрий в Vichy Saint-Yorre, на пример, било 7 пъти над този лимит. За всеки, който пази диета с по-малко соли, това е прекалено много. В Hépas, калция бил почти 2 пъти над допустимото, а флуора в Mattoni - повече от 2 пъти над лимита. Урана е рядко срещан в чешмяната вода. А където го има, той е по-малко от 2 микрограма на литър. Няма точен лимит за урана, но той е много токсичен метал и вероятната допустима концентрация е около 4 микрограма на литър. Нивата в Perrier's били 4 микрограма на литър, вSan Pellegrino - 8, а в Radnor Hills - 12. Урана в Badoit обаче е 24 пъти над този разумен лимит. Етикета на Badoit's казва, че "Постоянните анализи показват, че има ниска концентрация на уран (97 микрограма на литър) и че той е естествен компонент". Естествен - може би, но в малки концентрации - не. От 81-те водни теста, 17 надвишават нивото на минерали за чешмяна вода по Акта на Великобритания, а други 29 не покриват нормите, поставени от други уредби.
Италиански учени изследвали причините за образуването на камъни в бъбреците в град Парма. Те сравнили диетата на хора, които образуват камъни, с хора, които нямат това оплакване и открили само една разлика. "Било заключено, че хората, които страдат от камъни в бъбреците не спазват друга диета в сравнение с другите хора, освен висока употреба на негазирана минерална вода". Количеството, което те консумирали, било по-малко от 2 литра на ден.
Отравяне с химикали, създадени от човека
Отравянето с химикали, създадени от човека, е вероятно по-голям проблем от отравянето с минерали. Химикалите могат да бъдат разделени в 2 класа - органични и неорганични. Органичните химикали, които най-често могат да бъдат открити, са остатъци от пестициди и хербициди, използвани от фермерите, и индустриални препарати за почистване, използвани от фермерите и от водоснабдяването.
До скоро нямаше лимит на органични химикали в чешмяната вода. Това се промени и сега има стриктни лимити, спрямо които позволените количества са от порядъка на 1 част от 10 милиарда. Толкова ниски нива е трудно да бъдат постигнати; само Thames Water харчи по 350 милиона лири за да отстранява тези химикали. Ако чуете, че чешмяната вода не покрива тези лимити, както се случва понякога, и мислите, че е по-добре да минете на бутилирана вода, може да се повлияете от това, че в много случаи един и същи източник за вода се използва и за бутилирана и за чешмяна вода, но няма изискване за тестове мъртви пестицидите в бутилираната вода. Производителите на бутилирана вода не правят тестове за органични химикали и тъй като е скъпо, няма независимо изследване на проблема във Великобритания. Suffolk County Study във САЩ обаче е направил тестове на 88 бутилирани води и това, което откриват, е ужасяващо. Това е изследването, което открива причиняващият рак вещество - бензина - в Perrier и го накарали да се оттегли, но те открили още: фреон, керосин, толуен, трихлороетилен и ксилол в няколко други бутилирани води.
Друг американски екип в Пенсилвания анализира 37 марки, 28 от които европейски, за: алкалност, алуминий, барий, берилий, бор, кадмий, калций, хлор, хром, кобалт, мед, флуор, желязо, мед, литий, магнезий, манган, живак, молибден, никел, нитрати, pH (киселинност), фосфати, калий, сребро, натрий, относителна електро-проводимост, сулфати, калай, ванадий и цинк. 22 от 37-те води не отговаряли на стандартите за питейна вода на САЩ. С изключение на Mountain Valley - американска марка вода - всички те не покривали EEC или WHO лимити по най-малко един показател.
Във Великобритания производителите използват подобни методи като тези в САЩ. Дори и да не е провеждано подобно проучване, нямаме основание да предполагаме, че подобен проблем не съществува. Единствения мониторинг, който се прави, се прави от самите компании, а те не публикуват откритията си.
Заразяване с бактерии
Бактерии има навсякъде около нас: във въздуха, във водата, на ръцете ни и в инсталациите за бутилиране. В чешмяната вода бактериите се убиват от хлора или от ултравиолетовата светлина, с която се третира водата. Въпреки че нормата за бактерии в чешмяната вода е до 100 бактерии на милилитър, нормално в нея се съдържат около 2 бактерии на милилитър. Ситуацията с бутилираната вода е съвсем различна. В тест на 51 произволно избрани бутилирани води, лабораторията по здравеопазване Chester Public открива 22 марки с бактерии, под лимита за чешмяна питейна вода. Само Purefect 95 и газираните води, бутилирани в стъкло, имат нива, сравними с чешмяната вода. 10 от останалите марки имат нива до 1000 бактерии на милилитър, 8 имат между 1000 и 10 000, докато останалите 11 имат от 10 000 до 100 000.Една бутилка съдържала 188 000 бактерии на милилитър - внушителните 1 880 пъти над лимита за чешмяна вода.
И още веднъж, няма легален лимит за бактерии в бутилираната вода, въпреки че има няколко изисквания за това, че не трябва да се вкарват бактерии по време на процес по бутилиране. Бактерията, която обикновено се среща е Pseudomonas fluorescens, намираща се широко в изворните води и не е считана за заразоносител. Но докато наличието на тази бактерия в бутилираната вода не се счита за опасно, когато тя бъде намерена в месни продукти, тя се описва като потенциално заразна и е причина за рак.
Няма правителствена регулация на броя бактерии в бутилираната вода в момента на продажба. Но има изискване за това да не се добавят бактерии на етап бутилиране. За това е обезпокоително, че Hunter и Burge откриват 7 случая на Staphylococcus (Стафилококи), които живеят на човешката кожа. Те казват че над 11% от бутилките съдържали бактерии, за които е малко вероятно да ги е имало във водоизточника и заключават: "поне в някои случаи нивото на хигиена не е такова, каквото се надяваме че е". Тези нива на зараза са в пряк разрез със чистия имидж на бутилираната вода.
Въпрос на вкус
Другата причина, поради която хората предпочитат да пият бутилирана вода, е вкусът - бутилираната вода, казват те, има по-хубав вкус. Все пак, когато това било проверено и тези, които не могли да направят разлика между двете, се провалили. Проверяващите използвали Evian и Highland Spring срещу локалната чешмяна вода - 3 вида вода, които имат много различен състав една от друга. Дори и в този случай, само една трета от 140 човека дали правилен резултата. Това е точно толкова, колкото може да очакваме при налучкване. Аз харесвам статията по-долу, публикувана в The Times на 10 юли 2002 г.
Забравете бутилката, най-чистата вода тече на чешмата
От Anthony Browne, Редактор по околната среда
Тя е по-чиста. Тя е по-приятна. Тя е "Йоркшир"- най чистата.
Водната война се разрази когато Yorkshire Water и United Utilities бутилирали тяхната чешмяна вода за да се представят със собствена марка, която да контролира марките на Perrier, Evian и Highland Spring.
United Utilities произвеждат 100,000 бутилки чешмяна вода, а Yorkshire подтикват своите потребители да ползват за това име вода в кръчмите и ресторантите. Те също произвеждат 100 000 празни маркови бутилки, които потребителите могат да напълнят на чешмата “и така винаги да имат вода Yorkshire с тях”.
“Yorkshire Water е по-мека и по-приятна от някои минерални води, по-чиста е от бутилираните води, и е 10 000 по-евтина,” казва говорителя на компанията Richard Emmott.
United Utilities казват: “Ние правим това, за да може хората да разберат, че не е нужно да купуват скъпи марки вода за да имат питие с отлично качество.”
Битката между кранчето на чешмата и капачката се възпламенила, когато главния инспектор по питейна вода Michael Rouse обявил, че Британската чешмяна вода е достигнала почти перфектна чистота, и подтикнал компаниите за вода да оставят бутилките.
“ Хората нямат нужда от купуването на бутилирана вода,” казва той. “Хората обикновено не могат да усетят разлика.”
Кранче срещу капачка: мекотата продава Йоркширската вода, Pennines: “По-мека, по-чиста, по-евтина”
Заключение
Най-главният проблем с бутилираната вода е това, че ние просто не знаем какво има в нея. Регулирането на чешмяната вода прави задължително тестването на водата по водоснабдяването всеки ден и всички открития са налични за проверка. Няма подобна регулация за изворната и минералната вода. Това, което знаем, обаче, е, че минералната и изворната вода нямат по-здравословен ефект от чешмяната вода. Също така ние знаем, че докато бутилираната вода е безопасна, нейният минерален, химичен и бактериален състав я прави не толкова безопасна, колкото чешмяната вода. И още, бутилираната вода струва около 1 500 пъти по-скъпо от чешмяната.
Преди 1980 г. е имало малко изисквания за чешмяната вода. Съвременното сложно оборудване означава, че примесите могат да бъдат откривани в нива, които преди това са били немислими. Като следствие, веществата във питейната чешмяна вода се откриват с точност, която преди това не е била възможна. Тези открития са широко популяризирани от организации като Грийн Пийс (Greenpeace) и медиите, и ние всички го приехме. Ние бяхме излъгани да повярваме, че чешмяната вода не става за пиене. Американски изследвания показали, че употребата на чешмяна вода във всяка част на САЩ е по-безопасно от употребата на бутилирана вода. Няма изследване, което да е открило някакви предимства в употребата на бутилирана вода във Великобритания. Докато газираната вода има малко предимство, тъй като въглеродният диоксид, газът, който прави водата газирана, има антибактериални свойства, няма бутилирана вода, която да е достатъчно безопасна да бъде препоръчана за децата.
Имаме ненормална ситуация, когато различни норми се прилагат върху по същество един и същи продукт, просто пакетиран по различен начин. Бутилираните води трябва да бъдат предмет на регулация поне по същите критерии, както чешмяната вода. Може да се поспори за това, че ако техните реклами непрекъснато наблягат на присъща чистота, и ако те дават толкова повече, може би техните норми трябва да бъдат даже по-строги. Има малко съмнение, че ако бутилираните води трябва да отговарят на нивата за чистота за чешмяна вода, много марки ще изчезнат от супермаркетите.
И, между другото, не мислите ли че някои производители на бутилирана вода си правят шега със наивността на потребителите? Колко купувачи на Evian са забелязали, че прочетена отзад напред, тази марка се превръща в 'NAIVE' (наивен)?
Оригинален текст: <!-- m --><a class="postlink" href="http://www.second-opinions.co.uk/bottle.html">http://www.second-opinions.co.uk/bottle.html</a><!-- m -->
Хайде да коментираме.
Един от най-доходните схеми някога измисляни за отнемането на парите от наивниците е продажбата на бутилирана вода. В западните страни, водата от чешмата е толкова чиста, колкото и трябва да бъде, а и сравнително евтина. Въпреки това много хора са готови да плащат до 1500 пъти повече за вода, която е в бутилка. В тази статия ние ще разгледаме този феномен.
Бутилираната вода наистина се е превърнала в невероятен феномен. Може би най-странното за нея е че тази безинтересна стока за широкото потребление е направила своя удар във Великобритания на върха на рецесията и яростна инфлация. Хората са изпитвали силен недостиг на пари и въпреки това бутилираната вода се е превърнала в успех. Странен е също факта че сегашните компании за вода хвалят чистотата на своя продукт, докато разнообразните нечистотии в минералната вода са причината на нейното купуване всъщност.
Естествената вода никога не е чиста докато тя пада по хълмовете като дъжд. Обаче веднъж, когато падне на земята, всичко това се променя. Попивайки в почвата, тя тече под земята по пътищата и кухините, които тя е издълбала през вековете, изяждайки скалите и разтваряйки металите, солта и минералите. С нейното движение, нейният състав се променя в зависимост от типа на скалите, през които минава. Най-накрая, тя се събира в подземни езера или подпочвени води - източника на повечето минерална бутилирана вода.
Изхвърляме водата за баня?
От римско време, балнеоложките центрове във Великобритания са били известни с минералните води и бани. Малко неща са се променили от тогава. Изворите за баня винаги са имали репутация на даващи здраве заради минералите и тяхната естествена природа. Но просто защото те са естествени и идват изпод земята не означава че са безопасни за пиене. Изследване на водата проведено от Университета в Уелс (Wales) намира завишени количества на няколко елемента, считани за отровни. Тези води идват от дълбочина около 22 мили (35 км). През своя път те поемат количества флуор и сулфати значително по-големи от безопасните норми, които се следят за чешмяната вода. Водата е тази, която е полезна за теб; често е по-добре да не поемаш минералите в теб. Минералите могат често да навредят.
За последният половин век се наблюдава ярка промяна на схващането. До Втората световна война водите в балнеолечебниците се е рекламирала и популяризирала с нивата на радиоактивност, които те съдържат. Хората вярвали, че радиоактивността спомагала за здравето. Сега това не е така, за това радиоактивността в момента не се споменава.
Пътувайки през земята, водата на балнолечебните заведения събира не само минерали. През 1979 г. момиче, плуващо в басейн с минерална вода, се гмурнало до мястото, от където се вливала нова вода и погълнало малко вода. 5 дена по-късно тя починала от менингит, предизвикан от амеба (amoebic meningitis). Изследванията показали че амебата била във водата и басейна бил затворен.
Модата в бутилката
От 1970 г. хората спрели да си "вземат от водите", модата заглъхнала и дните на изворите, даващи "здраве", свършили. Но рекламна кампания на френската компания Perrier през 1974 г. предизвиква драматична промяна. " Финансови времена ", в статия за продажбата на минерална и изворна вода, нарекла кампанията загуба на време, защото бутилираната вода, както твърдял вестникът, щяла да бъде употребявана само от наивниците и чужденците. А колко грешЪали! Бутилираната вода се превърнала в необикновена история за успех. Продажбите на бутилирана вода достигнали 3 милиона литра през 1976 г. И само за още десетилетие - 128 милиона литра, а до 1991 - повече от 300 милиона литра минерална вода били изпивани само във Великобритания. Венч Маршал-Фостър, Чеърман и изпълнителния директор на Perrier предсказали, че продажбите ще се увеличат до 1 милиард литра на година до края на века. Изследване сред 250 човека в Лондон показало, че една четвърт от тях не за пили никога вода директно от чешмата.
Към Perrier се присъединили още много компании, жадни за печалбарство от тенденцията. В момента има 113 производителя на бутилирана вода във Великобритания - от големи, от Хай-тек заводи до малки и не много сложни инсталации в градинската барака. Всички те се опитват да извлекат печалба от пазара за 1 милион лири дневно. Но на пазара все още доминират големите имена и марките на супермаркетите. Perrier държи Buxton Water, Contrex, Volvic, Vichy Saint-Yorre и други.Scotland's Highland Spring, които представляват консорциум, регистриран в Лихтенщайн, бутилира за ТескоTesco, Sainsbury's и съдружниците.
Картината
Без значение от името на марката, картината, която те ни представят е една и съща - чистота и здраве. За да продават търговския артикул на висока цена на хора, които пият всичко друго само не и вода от чешмата, картината е най-важна, и не винаги реалистична. Buxton Water се рекламира по телевизията с бутилката, на която има снимка на красива местност край Derbyshire. Водата е бутилирана в индустриален квартал, близо до железопътна гара. От друга страна Glyndwr Spring Water се бутилира ръчно в подвижна кабина в полето. Това къде се бутилират не означава непременно че те са замърсени, но не означава и че са безопасни за пиене. Важното е какво се случва с района, от където се взема водата.
Водата си е вода. Това, което прави бутилираните води различни са минералите и химичните съединения, които тя събира по своя път. И тя събира всичко. Повечето от водата се събира от селски райони. Това означава, че за да бъде безопасна за пиене, пътя, през който минава, трябва да бъде контролиран стриктно. Примерно, едър рогат добитък и други животни изхвърлят екскременти. Земята около изворите не трябва да се ползва за паша. Над голям район около извора не трябва да се ползват пестициди и хербициди. Дали тези райони имат това ниво на контрол? Никой не знае - няма информация.
Въпреки че се вярва че бутилираната вода е изворна, има и такива, които не са. Някои са от същият водоизточник, от който се захранва и чешмяната вода, а някои са и директно от чешмата.
Marwin UK Ltd със седалище в индустриалния район на Манчестър предлага бутилирана вода наречена Пърфект 95. Тя идва директно от чешмата от главното водоснабдяване на Манчестър, като след това се пречиства допълнително. Пърфект 95 не е изворна вода, но е може би една от най-чистите бутилирани води на пазара заради допълнителното пречистване след всички проверки, третиране, пречистване и регулации на водоизточника.
Етикетите на Пърфект 95 казват, че водата е от високите земи на Манчестър и минава през най-новите начини за обработка на водата. Тя се пречиства чрез серия от специализирани процеси, които премахват нежеланите и потенциално опасни химикали, като ви дават здравословна вода, която отговаря на вашите изисквания за пиене и употреба в домакинството. Без минерали, без органични и неорганични химикали и без бактерии, Марвин може оправдано да претендира, че това е най-добрата бутилирана вода, която можеш да купиш.
Пърфект 95 не е единствената бутилирана чешмяна вода. На юг, Crystal Spring се бутилира от Лондонската чешмяна вода, а гиганта за безалкохолни напитки Швепс (Schweppes) планира да бутилира чешмяна вода във Великобритания, както правят Coca-Cola и Pepsi-Cola в САЩ. Програма на консуматорите на ББС1 - Watchdog - разгледала 'Designer Waters' през 27 септември 1996 г. Програмата се концентрирала върху Crystal Spring, марка, която се произвежда в сутерена на Лондонски ресторант и която се продава за 2 лири за бутилка на около 2000 други ресторанта. Те открили, че единствената разликата между Crystal Spring и чешмяната вода, водата, която се използва и за самата марка, е в малко по-високите нива на мед и цинк, и понеже хлорът е премахнат, нивата на бактериите са 10 000 пъти по-високи. Crystal Spring все още може да е безопасен за пиене въпреки това, но не може да бъде толкова безопасен, колкото оригиналната чешмяна вода.
Чистотата на водата
Често, когато някой види репортаж по новините за пестициди, бактерии или токсични метали в водоизточниците за питейна вода, смята, че това е добра причина да премине на бутилирана вода. Но така ли е наистина?
Акт от 1989 г. на Обединеното кралство изисква чешмяната вода да бъде следена на всяко ниво от нейната употреба. Питейната вода обикновено идва от резервоари или други надземни източници. Дори тук, тя се проверява всеки ден. След това се изпомпва във филтриращи канали, където пластове пясък или въглеродни филтри премахват всички частици материя и микроби, и след това се проверява отново. На това ниво водата се проверява в лаборатории по 57 параметъра, които могат да открият 80-90 различни субстанции. След това водата се хлорира, за да се гарантира, че всички останали бактерии са избити. Ако някаква нежелана субстанция успее да мине през всички тези тестове и постъпи във водоснабдителната система, тя ще бъде в толкова малко количество, че ще е безвредна. Детайлен анализ на питейната вода е наличен при нужда.
Дали бутилираните води са толкова чисти? Ние просто не знаем. Бутилираните води се разделят от закона на 2 вида - изворни и минерални. Асоциацията на Минералните Води претендира, че се налага драконовски и скъп контрол. Но параметрите, по които се следи минералната вода - 13 химикала и бактерии са по-малко от една четвърт от следените субстанции за чешмяна питейна вода. Няма изискване и за това минералната вода да се проверява всеки ден, дори веднъж седмично. Производител на минерална вода може да прави изследвания когато условията са благоприятни и когато е по-вероятно да има добър резултат. А хората не могат дори да знаят за резултата на тези изследвания, тъй като те не са публични. Регулацията на изворните води е дори още по-лека - въобще няма конкретно законодателство. Всеки може да отиде до всеки източник на вода, да бутилира водата, да я нарече "Натурална Изворна Вода" и да я продава по магазините без да прави някакви анализи. А има вероятност тя да е замърсена.
Публичните организации за анализи Hereford and Worcester направили тестове на много от изворите в техните райони и открили, че повече от половината от тях не са подходящи за употреба. Те заключили, че без предпазни мерки, много от бутилираните изворни води са опасни.
Отравяне с минерали
Учени от Университета в Уейлс в Aberystwyth, водени от д-р Рон Фюдж, изследвали 81 бутилирани води, избрани случайно, за техния минерален състав, като използвали плазмен спектрометър (plasma mass spectrometer). Много имали нива на потенциално вредни минерали над позволеното за питейна (чешмяна) вода. В някои случаи били значително по-високи. Допустимият лимит на натрий в чешмяната вода е 150 мг/литър. Количеството на натрий в Vichy Saint-Yorre, на пример, било 7 пъти над този лимит. За всеки, който пази диета с по-малко соли, това е прекалено много. В Hépas, калция бил почти 2 пъти над допустимото, а флуора в Mattoni - повече от 2 пъти над лимита. Урана е рядко срещан в чешмяната вода. А където го има, той е по-малко от 2 микрограма на литър. Няма точен лимит за урана, но той е много токсичен метал и вероятната допустима концентрация е около 4 микрограма на литър. Нивата в Perrier's били 4 микрограма на литър, вSan Pellegrino - 8, а в Radnor Hills - 12. Урана в Badoit обаче е 24 пъти над този разумен лимит. Етикета на Badoit's казва, че "Постоянните анализи показват, че има ниска концентрация на уран (97 микрограма на литър) и че той е естествен компонент". Естествен - може би, но в малки концентрации - не. От 81-те водни теста, 17 надвишават нивото на минерали за чешмяна вода по Акта на Великобритания, а други 29 не покриват нормите, поставени от други уредби.
Италиански учени изследвали причините за образуването на камъни в бъбреците в град Парма. Те сравнили диетата на хора, които образуват камъни, с хора, които нямат това оплакване и открили само една разлика. "Било заключено, че хората, които страдат от камъни в бъбреците не спазват друга диета в сравнение с другите хора, освен висока употреба на негазирана минерална вода". Количеството, което те консумирали, било по-малко от 2 литра на ден.
Отравяне с химикали, създадени от човека
Отравянето с химикали, създадени от човека, е вероятно по-голям проблем от отравянето с минерали. Химикалите могат да бъдат разделени в 2 класа - органични и неорганични. Органичните химикали, които най-често могат да бъдат открити, са остатъци от пестициди и хербициди, използвани от фермерите, и индустриални препарати за почистване, използвани от фермерите и от водоснабдяването.
До скоро нямаше лимит на органични химикали в чешмяната вода. Това се промени и сега има стриктни лимити, спрямо които позволените количества са от порядъка на 1 част от 10 милиарда. Толкова ниски нива е трудно да бъдат постигнати; само Thames Water харчи по 350 милиона лири за да отстранява тези химикали. Ако чуете, че чешмяната вода не покрива тези лимити, както се случва понякога, и мислите, че е по-добре да минете на бутилирана вода, може да се повлияете от това, че в много случаи един и същи източник за вода се използва и за бутилирана и за чешмяна вода, но няма изискване за тестове мъртви пестицидите в бутилираната вода. Производителите на бутилирана вода не правят тестове за органични химикали и тъй като е скъпо, няма независимо изследване на проблема във Великобритания. Suffolk County Study във САЩ обаче е направил тестове на 88 бутилирани води и това, което откриват, е ужасяващо. Това е изследването, което открива причиняващият рак вещество - бензина - в Perrier и го накарали да се оттегли, но те открили още: фреон, керосин, толуен, трихлороетилен и ксилол в няколко други бутилирани води.
Друг американски екип в Пенсилвания анализира 37 марки, 28 от които европейски, за: алкалност, алуминий, барий, берилий, бор, кадмий, калций, хлор, хром, кобалт, мед, флуор, желязо, мед, литий, магнезий, манган, живак, молибден, никел, нитрати, pH (киселинност), фосфати, калий, сребро, натрий, относителна електро-проводимост, сулфати, калай, ванадий и цинк. 22 от 37-те води не отговаряли на стандартите за питейна вода на САЩ. С изключение на Mountain Valley - американска марка вода - всички те не покривали EEC или WHO лимити по най-малко един показател.
Във Великобритания производителите използват подобни методи като тези в САЩ. Дори и да не е провеждано подобно проучване, нямаме основание да предполагаме, че подобен проблем не съществува. Единствения мониторинг, който се прави, се прави от самите компании, а те не публикуват откритията си.
Заразяване с бактерии
Бактерии има навсякъде около нас: във въздуха, във водата, на ръцете ни и в инсталациите за бутилиране. В чешмяната вода бактериите се убиват от хлора или от ултравиолетовата светлина, с която се третира водата. Въпреки че нормата за бактерии в чешмяната вода е до 100 бактерии на милилитър, нормално в нея се съдържат около 2 бактерии на милилитър. Ситуацията с бутилираната вода е съвсем различна. В тест на 51 произволно избрани бутилирани води, лабораторията по здравеопазване Chester Public открива 22 марки с бактерии, под лимита за чешмяна питейна вода. Само Purefect 95 и газираните води, бутилирани в стъкло, имат нива, сравними с чешмяната вода. 10 от останалите марки имат нива до 1000 бактерии на милилитър, 8 имат между 1000 и 10 000, докато останалите 11 имат от 10 000 до 100 000.Една бутилка съдържала 188 000 бактерии на милилитър - внушителните 1 880 пъти над лимита за чешмяна вода.
И още веднъж, няма легален лимит за бактерии в бутилираната вода, въпреки че има няколко изисквания за това, че не трябва да се вкарват бактерии по време на процес по бутилиране. Бактерията, която обикновено се среща е Pseudomonas fluorescens, намираща се широко в изворните води и не е считана за заразоносител. Но докато наличието на тази бактерия в бутилираната вода не се счита за опасно, когато тя бъде намерена в месни продукти, тя се описва като потенциално заразна и е причина за рак.
Няма правителствена регулация на броя бактерии в бутилираната вода в момента на продажба. Но има изискване за това да не се добавят бактерии на етап бутилиране. За това е обезпокоително, че Hunter и Burge откриват 7 случая на Staphylococcus (Стафилококи), които живеят на човешката кожа. Те казват че над 11% от бутилките съдържали бактерии, за които е малко вероятно да ги е имало във водоизточника и заключават: "поне в някои случаи нивото на хигиена не е такова, каквото се надяваме че е". Тези нива на зараза са в пряк разрез със чистия имидж на бутилираната вода.
Въпрос на вкус
Другата причина, поради която хората предпочитат да пият бутилирана вода, е вкусът - бутилираната вода, казват те, има по-хубав вкус. Все пак, когато това било проверено и тези, които не могли да направят разлика между двете, се провалили. Проверяващите използвали Evian и Highland Spring срещу локалната чешмяна вода - 3 вида вода, които имат много различен състав една от друга. Дори и в този случай, само една трета от 140 човека дали правилен резултата. Това е точно толкова, колкото може да очакваме при налучкване. Аз харесвам статията по-долу, публикувана в The Times на 10 юли 2002 г.
Забравете бутилката, най-чистата вода тече на чешмата
От Anthony Browne, Редактор по околната среда
Тя е по-чиста. Тя е по-приятна. Тя е "Йоркшир"- най чистата.
Водната война се разрази когато Yorkshire Water и United Utilities бутилирали тяхната чешмяна вода за да се представят със собствена марка, която да контролира марките на Perrier, Evian и Highland Spring.
United Utilities произвеждат 100,000 бутилки чешмяна вода, а Yorkshire подтикват своите потребители да ползват за това име вода в кръчмите и ресторантите. Те също произвеждат 100 000 празни маркови бутилки, които потребителите могат да напълнят на чешмата “и така винаги да имат вода Yorkshire с тях”.
“Yorkshire Water е по-мека и по-приятна от някои минерални води, по-чиста е от бутилираните води, и е 10 000 по-евтина,” казва говорителя на компанията Richard Emmott.
United Utilities казват: “Ние правим това, за да може хората да разберат, че не е нужно да купуват скъпи марки вода за да имат питие с отлично качество.”
Битката между кранчето на чешмата и капачката се възпламенила, когато главния инспектор по питейна вода Michael Rouse обявил, че Британската чешмяна вода е достигнала почти перфектна чистота, и подтикнал компаниите за вода да оставят бутилките.
“ Хората нямат нужда от купуването на бутилирана вода,” казва той. “Хората обикновено не могат да усетят разлика.”
Кранче срещу капачка: мекотата продава Йоркширската вода, Pennines: “По-мека, по-чиста, по-евтина”
Заключение
Най-главният проблем с бутилираната вода е това, че ние просто не знаем какво има в нея. Регулирането на чешмяната вода прави задължително тестването на водата по водоснабдяването всеки ден и всички открития са налични за проверка. Няма подобна регулация за изворната и минералната вода. Това, което знаем, обаче, е, че минералната и изворната вода нямат по-здравословен ефект от чешмяната вода. Също така ние знаем, че докато бутилираната вода е безопасна, нейният минерален, химичен и бактериален състав я прави не толкова безопасна, колкото чешмяната вода. И още, бутилираната вода струва около 1 500 пъти по-скъпо от чешмяната.
Преди 1980 г. е имало малко изисквания за чешмяната вода. Съвременното сложно оборудване означава, че примесите могат да бъдат откривани в нива, които преди това са били немислими. Като следствие, веществата във питейната чешмяна вода се откриват с точност, която преди това не е била възможна. Тези открития са широко популяризирани от организации като Грийн Пийс (Greenpeace) и медиите, и ние всички го приехме. Ние бяхме излъгани да повярваме, че чешмяната вода не става за пиене. Американски изследвания показали, че употребата на чешмяна вода във всяка част на САЩ е по-безопасно от употребата на бутилирана вода. Няма изследване, което да е открило някакви предимства в употребата на бутилирана вода във Великобритания. Докато газираната вода има малко предимство, тъй като въглеродният диоксид, газът, който прави водата газирана, има антибактериални свойства, няма бутилирана вода, която да е достатъчно безопасна да бъде препоръчана за децата.
Имаме ненормална ситуация, когато различни норми се прилагат върху по същество един и същи продукт, просто пакетиран по различен начин. Бутилираните води трябва да бъдат предмет на регулация поне по същите критерии, както чешмяната вода. Може да се поспори за това, че ако техните реклами непрекъснато наблягат на присъща чистота, и ако те дават толкова повече, може би техните норми трябва да бъдат даже по-строги. Има малко съмнение, че ако бутилираните води трябва да отговарят на нивата за чистота за чешмяна вода, много марки ще изчезнат от супермаркетите.
И, между другото, не мислите ли че някои производители на бутилирана вода си правят шега със наивността на потребителите? Колко купувачи на Evian са забелязали, че прочетена отзад напред, тази марка се превръща в 'NAIVE' (наивен)?
Оригинален текст: <!-- m --><a class="postlink" href="http://www.second-opinions.co.uk/bottle.html">http://www.second-opinions.co.uk/bottle.html</a><!-- m -->
Хайде да коментираме.
Основател на ВКБ с членска карта 00008.
Бивш член на УС. Volvo S80 D5 2003.
Бивш член на УС. Volvo S80 D5 2003.
) - колко рибоци сме извадили от реката ... 8)
!
