Похвалвам се, колата е моя. Мисля че се получи крайно рядка комбинация от технически и социални параметри. Аз никога не карам, шофьорът в къши е жена ми. Манията да се придобие 20 - 30 годишно VOLVO за нея ба просто мъжка прищявка, но я понесе сравнително тихо. Май си даваше сметка, че има и доста по-разорителни мъжки хобита. Първото и сядане зад волана премина в цвръсто следене за габаритите. Като разбра, че по ВИН код колата е 83-ти, а не както пишеше по обявленията 88-ми набор взе да гледа скептично. На следващия ден всичките и колежки жени реагирали в стил "Ау, кво стару, ауу, горката, ц ц ц". Колегите и мъже спасиха положението. Обсипали танка с възторжени коментари и се изредили за по кръгче. На връщане от работа благоверната ми посвикнала с габарита, усетила возията и забелязала, че хората с любопитство оглеждат колата, а след това и нея самата. Това съвсем оправи политическия климат и 24 часа след покупката вече имах VOLVO 240, доволна жена и бира "Старо Бърно", купена от жената за почерпка. Пиех си пивото и обмислах как ше повозим волвофобите месец два да свикнат, а после ще взема назаем някое наво форд К, ще ги натъпча отзад и ще питам хубаво ли е
За техническите подробности няма да пиша сега.След някое време ще кача снимки, а на 26 април ще доъда в Бояна за акъл...
А, от радост да не забравя - благодаря за моралната подкрепа!