Пътепис София - Карлово и обратно...

[Tisho]

Историята започна така: Звъни ми вчера телефона, вдигам - оказва се една спряла да работи машина в Карлово, по време на разговора се оказва, че без моето присъствие около машината няма да се размине. :roll:
Кофти, ще се пътува в гадно време... :?
Сутринта натоварих куфара, оставих дъщерята в детската градина, налях бензин купих една годишна винетка - хм... От какъв зор е почти двойна като размер спрямо миналогодишната не ми стана ясно,но в мен се насади очакването догодина да ги печатат формат А4 с триизмерно изображение как Бойко Борисов прерязва лентата на новопостроена магистрала...
Както и да е, щв поживеем и ще видим. :wink:
Неусетно дойде отбивката за подбълканския път, завих сложих друг диск в cd-плеъра и газ по уловените във въздуха снежинки...

Well I've never been here before
But I'm coming back tomorrow
For the real pain - a cold rain again

Nice day for a crucifixion
Heard a new prediction
That we can all be saved - so I'll have

One more for the road - play it again
One more for the road

Мда на пръв поглед текстовете на DIO са малко странни но доста смисленни.

Някъде около Челопеч небето се проясни и в далечината се видя мамещото било на Стара Планина. Сякаш казваше остави това желязо в което си седнал грабвай раницата и идвай. Спрях слязох и загледах билото на Планината. За момент облаците отпуснаха прегръдката в която държаха връх Паскал, замислих се кога за последно бях там...
Облаците постепенно скриха върха, сякаш Планината казваше щом стоиш там и не идваш няма да те оставя да се наслаждаваш на красотите ми... Седнах в колата и продължих към Карлово.

Oh no - they're at it again
Looking inside my secrets
Coming through cracks before I mend the wall

Get out - cause you're breaking the law
How did you ever find me
Places where I can hide can't get much smaller

I have invisible dreams
Where no one can touch me
Maybe I'll find a way to disappear

...се носеше от високоговорителите. Хех и аз имам една невидима мечта. :wink:

Пристигнах, много интересни израстъци имаше по колата от лявата страна.
   

   


Излушах речта на собственика на машината в която той настояваше чудото на техниката което му заема място в помещението да заработи отново още същия ден. Мда очаквано, и тук дефектирало захранване. Оправих го и хайде наобратно.


Малко след разклона за Клисура на десен завой, заледен път -5 градуса... Тъкмо излизам от завоя гледам нещо на пътя наподобяващо паднала буца лед от нечии калобран, в първия момент решавам да кривна рязко в ляво за да заобиколя леда, но веднага ми светва лампата - хей отдолу всичко е лед всяко рязко движение с волана може да ме вкара в храсталаците. Задържах волана в посоката на завоя, очаквайки да настъпя парчето лед с предна дясна гума - така и стана. Чу се леко туп последвано от мощно свистене на излизащ въздух под налягане... Пуснах аварийните отбих и спрях, Свистенето продължи още няколко секунди. Слязох и загледах спуканата гума. Мамка му не може буца лед с размери колкото портокал да спука гума... Сетих се за камиона който карах в казармата, помпеше си сам гумите дори и в движение. Мдааа... Колко би било хубаво в колата да имах такава екстра, замислих се аз. В същото време някъкъв вътрешен глас ми нашепваше: Тихомире, колкото и да я гледаш таз гума - пак ти ще я сменяш така че хващай крика...
Върнах се пеша назад и без това трябваше да сложа триъгълника преди завоя, че да не ме отнесе някой докато слагам резрвната гума. Буцата лед се оказа маскирал се ръбат камък паднал от надвесилите се скали над пътя. Гадост. Изритах го в канавката за да не сменя още някой гуми и се захванах за работа.
Последните слънчеви лъчи огряваха върховете на планините придавайки им запомнящ се облик...
Стана ми смешно до сега не бях късал подметка на туристически обувки въпреки каманаците през които съм минавал, но пък гума на колата спуках от нищо и никакво си камъче... :wink:

Стегнах гайките събрах панаира и тръгнах.
Сега пишейки това се замислих, че можеше да не го сритвам този камък в канавката а да си го взема за спомен, щях да си го оставя в градинката пред гаража...


Послепис: На някой да му се намира излишна гума със следните размери и марка 215/55/R16 - Firestone - Winterhawk 2?
Имам неприятното усещане, че спуканото няма да може да се ремонтира... :? :roll:
Тоест спуканото е на две места. Отбелязал съм ги с червени кръгчета на снимката. Снимката е с лошо качество - от телефон.
   

[stivmar]

Здравей, колега!
Прочетох пътеписа ти и реших да ти споделя някои неща:
1.Спуканата ти гума може да се оправи. Лично съм виждал, как оправят подобни дупки на гумата на мой приятел. Майстора обаче каза, че трябва да я кара отзад. Въпреки всичко аз не бих я сложил, тъй като непрекъснато ще я мисля и дали няма да ми се случи нещо на път.
2.За желанието ти да закупиш друга гума, която да комбинираш с твоята - дори и да намериш същия модел и шарка, двете няма да са износени по един и същ начин и рискуваш да прецакаш нещо по окачването.
3.Относно случая - според мен си избрал правилното решение. По-добре една гума, отколкото рискова маневра и канавки, ламарини или не дай си боже твоето здраве.

Поздрави

[Tisho]

За гумата - майната и... Купих нова. В гумата имаше няколко парчета от камъка. От вътре нещата изглеждаха много по зле от колкото отвън. Явно камъка е имал остра част която се е забила в гумата след което се е счупил и при спирането на колата парчетата от камъка са накъсали гумата отвътре.

[lanhol]

Аз спуках гума преминавайки крастовище на което има релси на градския транспорт странно как прореза беше страничен. Отидох при МОЙТО МАЙСТОР НА ГУМИ и тои залепи отвътре подложка за ТИР и каза, че няма проблеми врътна ми я отзад, за да ми е спокойна главата и така си и отиде тая гума ама ти щом си купил става излишна тая маневра