The following warnings occurred: | |||||||||||||||
Warning [2] Undefined property: MyLanguage::$archive_pages - Line: 2 - File: printthread.php(287) : eval()'d code PHP 8.2.4 (FreeBSD)
|
МАЛКО ПОЕЗИЯ ОТ НАС ! - Printable Version +- Волво Клуб - България (https://volvoclub-bg.com/forum) +-- Forum: Общ форум (https://volvoclub-bg.com/forum/forumdisplay.php?fid=4) +--- Forum: Важни Теми (https://volvoclub-bg.com/forum/forumdisplay.php?fid=33) +--- Thread: МАЛКО ПОЕЗИЯ ОТ НАС ! (/showthread.php?tid=1692) Pages:
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
104
105
106
107
108
109
110
111
112
113
114
115
116
117
118
119
120
121
122
123
124
125
126
127
128
129
130
131
132
133
134
135
136
137
138
139
140
141
142
143
144
145
146
147
148
149
150
151
152
|
- unicata - 03-24-2008 По принцип това не исках да го пускам, ама един колега ме убеди че не било лошо и трябва да го постна: Мразя те затуй че те обичам мразя се затуй че в обич ти се вричам мразя те защото миг покой не срещам мразя се затуй че влюбих се във теб Обичах аз живота си спокоен Обичах аз звездите и луната обичах аз и дребните неща обичах всеки миг живот НО НЕ сънят ми бе лишен от смисъл лягах морен и почивах си до сутринта Уви сега почивам си когато ти си с мен а потя и се въртя се в тясното легло когато ти не си до мен уви уви уви животът ми загуби смисъл звездите вече не блесят както преди дори луната, таз сродна душа не може и не иска покой да ми даде седят си безучастно и ридаят с мен но не могат те да ми помогнат защото душата ми е в плен а сърцето в дупка празна и студена защо съдбата ме наказа, нима не заслужавам мъничко покой защо ме господ с тебе срещна нима неведоми са неговите мисли а имаше ли тука смисъл а има ли в главата ми мисъл !?!?!? о НЕ, това само чувства които мразя и за които аз кървя защо ни господ срещна и найстина ли беше той какво е той за нас намислил нима помага туй на някого от нас Душата миг покой незнае и всеки миг надявам аз отговора да науча единствената ми утеха е мисълта че аз на теб съм пратен, а не ти на мен Може би времето тези белези ще излекува но споменът за тебе винаги в сърцето ми ще гори - unicata - 03-24-2008 По принцип това не исках да го пускам, ама един колега ме убеди че не било лошо и трябва да го постна: Мразя те затуй че те обичам мразя се затуй че в обич ти се вричам мразя те защото миг покой не срещам мразя се затуй че влюбих се във теб Обичах аз живота си спокоен Обичах аз звездите и луната обичах аз и дребните неща обичах всеки миг живот НО НЕ сънят ми бе лишен от смисъл лягах морен и почивах си до сутринта Уви сега почивам си когато ти си с мен а потя и се въртя се в тясното легло когато ти не си до мен уви уви уви животът ми загуби смисъл звездите вече не блесят както преди дори луната, таз сродна душа не може и не иска покой да ми даде седят си безучастно и ридаят с мен но не могат те да ми помогнат защото душата ми е в плен а сърцето в дупка празна и студена защо съдбата ме наказа, нима не заслужавам мъничко покой защо ме господ с тебе срещна нима неведоми са неговите мисли а имаше ли тука смисъл а има ли в главата ми мисъл !?!?!? о НЕ, това само чувства които мразя и за които аз кървя защо ни господ срещна и найстина ли беше той какво е той за нас намислил нима помага туй на някого от нас Душата миг покой незнае и всеки миг надявам аз отговора да науча единствената ми утеха е мисълта че аз на теб съм пратен, а не ти на мен Може би времето тези белези ще излекува но споменът за тебе винаги в сърцето ми ще гори - Kangalov - 03-24-2008 Браво Уни , браво бирник наш , ти ми даде силен пак кураж . Тука рими прости пак да сричам и клубът ни двойно да обичам . - Kangalov - 03-24-2008 Браво Уни , браво бирник наш , ти ми даде силен пак кураж . Тука рими прости пак да сричам и клубът ни двойно да обичам . - Mishell - 03-24-2008 unicata Wrote:По принцип това не исках да го пускам, ама един колега ме убеди че не било лошо и трябва да го постна: разкърти ме това сега... как може толкова истини, така да пасват на нашите съдби не мога аз и римата не идва.. остави тъй дълбоки следи... в моята душа... ще изплувам аз сега към нови хоризонти и щастие ще се втека! - Mishell - 03-24-2008 unicata Wrote:По принцип това не исках да го пускам, ама един колега ме убеди че не било лошо и трябва да го постна: разкърти ме това сега... как може толкова истини, така да пасват на нашите съдби не мога аз и римата не идва.. остави тъй дълбоки следи... в моята душа... ще изплувам аз сега към нови хоризонти и щастие ще се втека! - unicata - 03-24-2008 Mishell Wrote:разкърти ме това сега... душата ми това изпитва душата ми така ридае душата ми така кърви докато някой с камък я дълбае и силна болка, и по-силен трепет аз изпитвам но думите не стигат в този миг а душата се терзае и тихо тя си трае и буря във сърцето ми бушува и раздира ми гърдите с пълна сила но думите са слаб отблясък на туй що чувствам в този миг нима виновен съм за нещо нима аз имам толкоз тежки грехове нима аз заслужавам тази участ да живея в тъмни страхове? дали е изпитание за нашите души дали е то преодолимо дали е плод на наще мисли или просто е събда жестока До вчера мислих си че има господ-бог но днес във дявола повярвах аз найстина ли господ е толкоз безразличен или подлага ни на тест безличен а може би найстина не сме чак толкова добри и мъкнем ний туй тежко бреме, от вечер до зори тоз въпрос е тежък, нерешим но винаги надежда има - на приятелите си добри аз разчитам в тежки времена да ми подадат ръка - unicata - 03-24-2008 Mishell Wrote:разкърти ме това сега... душата ми това изпитва душата ми така ридае душата ми така кърви докато някой с камък я дълбае и силна болка, и по-силен трепет аз изпитвам но думите не стигат в този миг а душата се терзае и тихо тя си трае и буря във сърцето ми бушува и раздира ми гърдите с пълна сила но думите са слаб отблясък на туй що чувствам в този миг нима виновен съм за нещо нима аз имам толкоз тежки грехове нима аз заслужавам тази участ да живея в тъмни страхове? дали е изпитание за нашите души дали е то преодолимо дали е плод на наще мисли или просто е събда жестока До вчера мислих си че има господ-бог но днес във дявола повярвах аз найстина ли господ е толкоз безразличен или подлага ни на тест безличен а може би найстина не сме чак толкова добри и мъкнем ний туй тежко бреме, от вечер до зори тоз въпрос е тежък, нерешим но винаги надежда има - на приятелите си добри аз разчитам в тежки времена да ми подадат ръка - Mishell - 03-25-2008 unicata Wrote:... Това е нашто избавление, не сме сами на този свят, когато няма вдъхновение, ще търсим ние подкрепление, и самите ще сме си опора приятелите там са и в неволя не само в радост и веселие. и нещо ново тук ще се роди и ще се ражда, приятелство голямо ще расте и нито разстояния, нито вражда нас ВОЛВО клуба ще спре ще съградим и ще съграждаме и ще растеме всеки ден, за нови подвизи сили ще откриваме за да бъде хубав утрешния ден! - Mishell - 03-25-2008 unicata Wrote:... Това е нашто избавление, не сме сами на този свят, когато няма вдъхновение, ще търсим ние подкрепление, и самите ще сме си опора приятелите там са и в неволя не само в радост и веселие. и нещо ново тук ще се роди и ще се ражда, приятелство голямо ще расте и нито разстояния, нито вражда нас ВОЛВО клуба ще спре ще съградим и ще съграждаме и ще растеме всеки ден, за нови подвизи сили ще откриваме за да бъде хубав утрешния ден! |